ЗАПА̀РЧАМ СЕ несв.; запàрча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Преставам да раста, въпреки че съм още малък, невръстен; запекатвам се. До дванадесетата година расте момчето млого убаве, па тогива като са запарчи, това си би веке да расте. СбНУ ХІV, 198.


Източник: Речник на българския език (онлайн)